Запъването и заекването

Запъването и заекването

Случаите на запъване са много интересни за терапевтите и силно притеснителни за родителите. Обикновено, запъването се появява в много ранна възраст, понякога дори със самото проговаряне и звучи точно като заекване – повтаряне на звукове, срички, цели думи и фрази. Детето не усеща повторенията и когато притеснените му родители му правят забележка (което не е препоръчително!), то не разбира какво не е наред и какво да „поправи“.

Разграничението със заекване се прави на база има или няма спазми на дишането.

При запъването блокажите се появяват от несъгласуваност между мисълта, оформянето на граматически правилно изказване и самото механично изказване. С други думи, детето бърза да каже нещо, започва да говори, но мисълта и фразата все още не са оформени в главата му. Затова запъва на първата сричка, докато нареди думите и после продължава. (при възрастните от умора, разсеяност или други фактори, също се получава запъване, но времето между мисълта и говоренето се навакса с паразитни думи и възгласи – хммммм, такова бееее, сещащ ли се … и т.н. ) Родителите трябва да имат предвид, че при децата говорът и езикът все още се развиват и има вероятност запъването да стане маниер на говорене.

И все пак, защо се получава?
Като цяло, децата склонни към запъване са по–емоционални, впечатлителни, амбициозни. Те искат да се докажат, да направят впечатление, да изпъкнат пред останалите и се опитват да го постигнат с прибързване.
В други случаи децата се опитват да отговорят на изискванията на околната среда към тях. „Догонват“ желанието на родителите си например, да говорят ясно, без бебешки думи, или да се държат „възпитано“ – по нечии критерии. Друг пример – семейството живее на „бързи обороти“ – детето е записано на безброй дейности, постоянно се тича от една задача към друга, а детето всъщност има нужда от много време за осмисляне само на една от дейностите си. Това „препускане“ се проявява в запъване.

Какво можете да направите?
Първо разграничете случая – запъване или заекване. Ако прецените ситуацията като запъване, наблюдавайте детето си – догонва ли вашите изисквания, или се опитва да обърне повече внимание към себе си, какво в ежедневието му не му е комфортно?
Със сигурност има нещо в околната среда, което не е в унисон с детето. Ако всичко е наред не би се получило запъване!
Дайте време на детето

Не изисквайте незабавни отговори. Можете да включите реплики от типа „помисли и после ми кажи“; „ няма нужда да ми отговаряш веднага, помисли си“; „Имаме време да решим какво ще правим“ и т.н.

Не задавайте „отворени въпроси“
„Не забравяш ли нещо? Какво забрави да кажеш?“ по-добре би било „Поздрави госпожата, кажи й „добър ден, госпожо“. Така, хем избягвате неудобната ситуация за детето, че се е злепоставило със забравянето, хем му спестявате работата по измислянето на фразата.
За да наваксате по-бързо синхрона между оформянето на фразата и изказването й, наблегнете на сюжетните игри, приказките, песните и разказите.

Осигурете емоционален комфорт
Избягвайте ситуациите, в които детето явно се тормози. Ако сте забелязали, че запъването се увеличава при поява на трети човек, при повишаване на тон, при скандали, дори да не са пряко свързани с детето, при определена госпожа в детската градина, променете ситуацията!

Дайте си срок, в който да отбележите промяна
Например, в рамките на един месец променете ежедневието на детето и наблюдавайте дали запъването намалява. Много често то напълно изчезва, когато дразнещият фактор се елиминира. Може след два месеца да се появи отново и пак да изчезне. За да смятате проблема за приключен, детето трябва да е говорило плавно, без поява на запъване поне две години.

Ако в рамките на този един месец не настъпи промяна, най-добре е да се консултирате със специалист.

използвани са материали от интернет