По играчките ще ги познаете
Спомняте ли си любимата играчка от детските години? Не я ли обичахте и не се ли отнасяхте към нея като към живо същество? Дори и след като изгуби очарованието си и излезе “извън строя”, помните ли как не ви се искаше да я изхвърлите? Всъщност, замисляли ли сте се, защо с такава трепет и любов сте подхождали към едни играчки, а други сте отминавали с равнодушие?
Още Паскал е казал: ” Ще можем да разберем смисъла на всички човешки занимания едва тогава, когато вникнем в същината на хорските забавления”. Играта в детството обаче съвсем няма статут на развлечение. Напротив, тя представлява важна част от живота на малчугана. В отношението му към играчките започва да прозира първообразът на бъдещите взаимоотношения с обкръжаващия го свят. Ето защо любимите играчки, не са само едни играчки и не напразно някои са по- предпочитани от други. Психолозите смятат, че въз основа на този факт могат да се направят доста сериозни изводи за бъдещия характер на детето.
Нека направим едно малко отклонение и да разгледаме по-внимателно ролята на играчката. Преди всичко тя е предмет. Този предмет обаче притежава някаква символична функция. От зората на човечеството до наши дни играчката винаги е представлявала в по-голяма или по-малка степен точно копие на реален предмет – инструмент, оръжие, предмет от бита, животно и т.н.т. Тъй като за малкия човек е непосилно да изпълнява много от действията на възрастните, той ги наподобява “на ужким”, използвайки не реални предмети, а техни “макети”. Така малчуганът се подготвя за живота в света на възрастните.
Още по-голямо значение за формирането на светоусещането у детето имат онези играчки, при които функционалните свойства на даден предмет от реалния свят не са толкова силно изразени, например – кубчето. То с еднакъв успех би могло да играе ролята на къща, кола, стол, маса, космически кораб, а при по-богато въображение защо не и на робот.
Съзряването преди всичко се състои в това, човек да се научи да решава проблемите си. Колкото и да са много и разнородни по своята същност, всички те могат да се обобщят в един – как да приспособим обкръжаващата ни среда така, че да удовлетворява собствените ни нужди и търсения. Ето тази задача се опитва да разреши и детето, готвейки се за света на възрастните.
А сега, опитайте с да си спомните какви са били любимите ви играчки!
В случай, че са били мултифункционални, или пък по време на игра с удоволствие сте използвали битови предмети, “възлагайки” на всеки отделен предмет различна функция и роля – това означава, че във вас преобладава конструктивното творческо мислене, стремежът да приспособите обкръжаващия ви свят спрямо своите стремежи и интереси.
Ако любимите ви играчки са се отличавали с конкретна форма и свойства /например, най-много ви е привличал пистолетът-играчка заради голямата си прилика с истинския/, то вие сте човек с конкретно мислене, здраво стъпил на земята. Хората от този тип са добросъвестни изпълнители. Те умеят да се добре приспособяват към изискванията на живота и не се стремят на всяка цена да преустроят света спрямо техните нужди. При решаването на нетривиални задачи и при липсата на строго определени параметри, те често не могат да се справят.
Навярно няма човек, който в детството си да не е играл с конструктор. Нашите деца също с удоволствие отделят доста време на тази чудесна играчка. Всички знаем, че почти всеки комплект конструктор, заедно с набора от детайли съдържа малко ръководство, в което са посочени схемите на сглобяване на няколко вида “съоръжения”. Има деца, които не биха удостоили с внимание тази “ненужна хартийка”. Те най-вероятно биха се захванали да строят нещо по собствено усмотрение, без значение дали “съоръжението” им се отличава с някаква форма и вид. Такова поведение свидетелства за наличието на творческа фантазия, желание за експериментиране, увереност в собствените сили и дори самоувереност. Срещат се обаче малчугани, които в играта си с конструктора стриктно се придържат към схемата с инструкции. За тях, тя е важна точно толкова, колкото и целият набор от детайли. Удоволствието, което изпитват при завършване на “обекта”, по нищо не отстъпва на това на децата от първия пример. Всичко това говори за педантичен характер, предпочитащ обичайния ход на събитията. Става дума за човек не особено уверен в себе си. Той не би могъл да се справи успешно с неочакваните обрати.
Особено показателен при психологичната оценка на характера е пластелинът. Ако в миналото сте обичали да прекарвате времето си, ваейки различни предмети, то вие сте човек, който се стреми към усъвършенстване. Тук не става въпрос за обикновен фантазьор. Това, което постигате, предпочитате да бъде плод на собствените ви усилия. Равнодушието към пластелинът издава основателност на мисленето, стремеж да се оперира със ясни, а не мъгляви норми.
Спортният тип играчки / топка, въже за скачане, ролери и пр./ по принцип се предпочитат от действените натури, тези които не проявяват склонност към дълги размисли. Дори и когато все пак се замислят над някой въпрос, то те го правят бързо и решително. Такъв тип хора отдават предимство на резултата, а не на процеса. Състезанията от всякакъв тип са тяхната стихия. За тях от особено значение е да бъдат заобиколени от хора, готови да споделят тяхната активност.
Нека спрем вниманието си и върху меките играчки и различните кукли. По принцип този вид играчки погрешно се определя като чисто “момичешки”. Момчетата в предучилищна възраст обаче с не по-малко удоволствие играят с пухкавите и смешни животинчета. И това е напълно в реда на нещата. Любовта към тези играчки свидетелства за това, колко важна е за човек емоционалната страна при общуване. Този тип хора, още от най-ранна детска възраст се отличават със своята чувствителност към нюансите на човешките взаимоотношения. Те възприемат болезнено всяка проява на грубост, резкия тон или агресията. Любовта към играчките – копия на живи същества или приказни герои издава активната ориентация на детето към емоционално наситено общуване с обкръжаващия свят. Куклата, мечето или мишката са проекция на идеалния приятел, който винаги се държи “както трябва”, разбира всичко и не помни лошите неща. Това не означава, че детето страда от липсата на приятели сред връстниците. Напротив, и след като порасне, то остава с ведър, много топъл емоционално характер – а това винаги привлича останалите.
От всичко казано дотук, можем да направим следния извод: няма смисъл да ограничаваме децата в игрите. По-добре е да обърнем внимание на това, как и с какво си играят. Това ще ни помогне да опознаем техния характер, а защо не и да предвидим бъдещето им.
автор: Екип на Здравни новини