Как да не казваме “Не”

Как да се научим да не казваме постоянно “не” на нашето дете?

Както може би повечето от вас ще се съгласят, едни от най-честите думи, които ние родителите отправяме към децата ни са “не”, “недей” и “спри”. Вероятно в повечето случаи тези думи са заслужени, но за щастие има и по-положителен подход за възпитаване. Алтернативите на тези ненужно често използвани команди са много и това не е случайност. Децата често привикват към тези думи и ще откриете, че в един момент ще трябва да повторите десет пъти “не така, спри се” или други подобни, за да получите ответна реакция. Дали се опитвате да предпазите детето си от беда, или да го научите да разграничава правилно от грешно, защо да не се възползвате от някой от по-ефективните подходи, заместващи забранителните команди?

Един от тях е перифразирането с акцент върху положителното. Например вместо да кажете: “Не, не хвърляй топката в хола!” опитайте с: “Пробвай да търкулнеш топката от единия до другия край на хола.” Ако детето ви е решило, че иска да рисува с боички, не го спирайте само защото знаете, че ще даде нов цвят на килима – предложете му да подложи отдолу стар вестник например – по този начин вие му давате още едно нещо да прави, а не го спирате от заниманието му. И любимият ми трик: когато трябва бързо да реагирате, защото детето може да се нарани, вместо “Не!” кажете например “Горещо!”

Друга идея е предлагането на алтернативи. На тази възраст децата вече искат да чувстват самостоятелност и контрол над нещата. Ако изискат от вас да им дадете шоколад преди да са обядвали, не им отказвайте, а им дайте опции, между които да избират – например парченца ябълка или грозде. Ако решат, че искат да носят банските си по средата на декември, им предложете други два варианта. Може да не им харесат много-много, но с времето ще се научат да ги приемат.

Третият начин за заобикаляне на “не”-то е чрез разсейване. На всички ни се е случвало детето ни да види в магазина светкаща, пееща играчка от метри разстояние. В този момент просто му отвлечете вниманието като го попитате например какво му се яде за вечеря, дадете му собствена играчка, която носите със себе си, или нещо за хапване като солета или бисквита.

Друг трик, най-лесният според мен, е предварителното избягване на ситуации, които биха породили отказ от ваша страна. Например, когато пазарувате в магазина, не минавайте през щандовете със сладки неща и не влизайте в магазин за стъкларии.

На четвърто място като съвет ви давам да не обръщате внимание на малките нередности. Имам предвид, като видите детето ви да скочи в локва на път за разходка, да не му се скарате веднага, защото животът е пълен с възможности за възпитаване и трябва да отсяваме наистина големите от безобидните бели. Или пък, ако реши, че иска да спи с любимата си тениска. Какво пък толкова? Подбирайте битките си. Подтиквайте своето дете към забавление, изследователстване и вълнения във всеки възможен момент. Ако е в безопасност, няма защо да се противите.
И накрая една последна идея за моментите, в които обаче е наистина задължително да се каже “не”. Направете го твърдо и категорично, но спокойно, със сериозно изражение: “Не дърпай опашката на котката.”, вместо: “Миличко, недей така, остави котенцето.” След като ви послуша, прегърнете своето дете или му се усмихнете и му кажете нещо като окуражаващото: “Браво, постъпи правилно.”
Е, надявам се тези трикове да ви послужат и да ви донесат още повече щастливи мигове със семейството.

използвани са материали от интернет

използвани са материали от интернет