Механизъм за сътрудничество и координиране работата при случаи на деца пострадали от насилие и при кризисна интервенция

МЕХАНИЗЪМ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО И КООРДИНИРАНЕ НА РАБОТАТА ПРИ СЛУЧАИ НА ДЕЦА, ПОСТРАДАЛИ ОТ НАСИЛИЕ И ПРИ КРИЗИСНА ИНТЕРВЕНЦИЯ
ДЕТСКА ГРАДИНА № 12
Гр.Варна, ул. „Дойран” № 9

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е :
I. НЕОБХОДИМОСТ И ОБХВАТ НА МЕХАНИЗМА.
II. НОРМАТИВНА УРЕДБА.
III. ПРЕЗУМПЦИЯТА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО НА ДЕТЕТО/УЧЕНИКА И ПРИОРИТЕТИ НА ПСИХОЛО-ГОПЕДАГОГИЧЕСКАТА РАБОТА.
IV. СУБООРДИНАЦИОННИ ПРАВИЛА ЗА РАБОТА ПРИ СЛУЧАИ НА ДЕЦА, ЖЕРТВИ ИЛИ В РИСК ОТ НАСИЛИЕ И ПРИ КРИЗИСНА ИНТЕРВЕНЦИЯ.
V. КООРДИНАЦИОННИ ПРАВИЛА И РАМКА ЗА МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНАТА ДИСЦИПЛИНА.
VI. ИНДИКАТОРИ ЗА УСПЕВАЕМОСТ

I. НЕОБХОДИМОСТ И ОБХВАТ НА МЕХАНИЗМА.
На основание Споразумението за сътрудничество и координиране на работата на
териториалните структури на органите за закрила при случаи на деца, жертви или в риск от
насилие и при кризисна интервенция, както и в съответствие с българското и Европейското
законодателство е наложително разработването на готови шаблони за отреагиране,
обединени в работеща система по направленията – превеция, изготвяне на бърза и
качествена оценка на риска, реална интервенция при криза, управление и контрол над
ситуацията и правилното отработване на посттравматичните остатъчни за ситуацията
феномени. Не на последно място стои и въпросът за правилното и коректно описание на
случаите и ползването им за подобряване цялостната ефективност на процеса.
1. Многофакторното интерпретиране на ситуация на дете/ученик в еветнуален или
реален риск, изисква съобразяването и правилната оценка на влиянията върху физиката,
психиката и личността на детето/ученика. Така например работата при данни за евентуален
риск изисква съобразяване и координирането на повече от една институции, а оттам и на
значителен брой специалисти, такива са например взаимовръзките и взаимоотношенията
между училищните власти, законно представляващите детето /в определени случаи/,
представители на МВР, детска педагогическа стая, социален работник или друг вид
социален партньор, представител/и на МЗ и много др.
2. Конкретни функционални ангажименти, произтичащи от статута и правомощията
за участие в екипа и в съответствие с договорените от 15.03.2010 г. в гр. София за
споразумения за сътрудничество между държавните представители на съответните
заинтересовани министерства.

Министерство на вътрешните работи:
– Осигурява служители от РУ на МВР по настоящ адрес на детето, които да
участват в мултидисциплинарните екипи на местно ниво като издава за това писмена
Заповед по реда, предвиден за това, в която да са вменени задължения за действие и
съдействие по настоящия координационен механизъм. В писмената Заповед следва да са
посочени заместници на определените служители, които да действат в отсъствие на
титулярите.

– В срок от един месец от подписването на Споразумението за сътрудничество и
координиране на работата на териториалните структури на органите за закрила при случаи
на деца, жертви или в риск от насилие и при кризисна интервенция предоставя на
Регионалните дирекции за социално подпомагане всички координати за връзка (телефон,
включително мобилен, е-мейл, факс, адрес и др.) с определените служители на всяко РУ на
МВР, а ако има промяна в личния състав на тези служители – изпраща при настъпване на
промяната;

– Възлага на служителите от РУ на МВР правомощия и задължения за
извършване на действия и съдействия съобразно компетентността си на местно ниво като
представители на МВР в мултидисциплинарните екипи;
– В случаите на полицейска закрила осигурява охрана и съпровождане на
засегнатите деца по настоящия координационен механизъм до местата за настаняване при
настаняване от ДСП/ОЗД.

Министерство на здравеопазването:
– В случаите на насилие над дете, се осигурява безплатен преглед на
пострадалото дете в «Съдебна медицина», с оглед изготвяне на съдебно-медицинско
удостоверение. Такъв медицински преглед се извършва задължително, когато
предложението за извършването му е направено от мултидисциплинарния екип.
Министерство на образованието и науката:

– В случаите, в които са възникнали бедствия, пожари, терористични действия,
други извънредни обстоятелства и инциденти, при които има пострадали
деца, директорите на училищата, детските градини и обслужващите звена по
места да бъдат задължени, незабавно да подават първоначална информация в
РУ на МВР, на кмета на населеното място и на съответните дирекции
„Социално подпомагане“ и към Държавната агенция за закрила на детето.
Държавна агенция за закрила на детето /ДАЗД/:

– Организира и финансово обезпечава работата на групата за кризисна интервенция

– Актуализира периодично Координационния механизъм, съобразно нормативните
промени, включително и тези, свързани с правомощията на органите за закрила по чл.6а,
ал.3 от ЗЗдет. и неправителствения сектор, както и в зависимост от възникналата
необходимост от придобиваната с времето практика по случаи на деца;

– Осигурява супервизии на служителите на ДСП/ОЗД, а при необходимост – и на
останалите участници в мултидисциплинарните екипи;
Агенция за социално подпомагане /АСП/:

– Осигурява служители от ДСП/ОЗД по настоящ адрес на детето, които да
участват в мултидисциплинарните екипи на местно ниво като издава за това писмена
Заповед по реда, предвиден за това, в която да са вменени задължения за действие и
съдействие по настоящия координационен механизъм. В писмената Заповед следва да са
посочени заместници на определените служители, които да действат в отсъствие на
титулярите;

– Възлага на служителите от ДСП/ОЗД правомощия и задължения за
извършване на действия и съдействия на местно ниво съобразно компетентността си като
представители на АСП в мултидисциплинарните екипи;

– Осигурява методическа подкрепа на място на служителите на ОЗД/ДСП,
включени в мултидисциплинарните екипи при извършване на действия по този
Координационен механизъм;

– В срок от един месец от подписването на Споразумението за сътрудничество и
координиране на работата на териториалните структури на органите за закрила при случаи
на деца, жертви или в риск от насилие и при кризисна интервенция предоставя на
Областните структури на МВР всички координати за връзка (телефон, включително
мобилен, е-мейл, факс, адрес и др.) с определените служители на всяко ДСП/ОЗД, а ако има
промяна в личния състав на тези служители – изпраща при настъпване на промяната, както
и известните им координати на останалите органите за закрила на местно ниво и активно
действащите доставчици на социални услуги;

– Изготвят се месечни графици на социалните работници на разположение,
които се предоставят на Областните структури на МВР.

Кметовете на общините:

– Осигуряват служители от подчинената им местна администрация по настоящ
адрес на детето, които да участват в мултидисциплинарните екипи на местно ниво като
издава за това писмена Заповед по реда, предвиден за това, в която да са вменени
задължения за действие и съдействие по настоящия координационен механизъм. В
писмената Заповед следва да са посочени заместници на определените служители, които да
действат в отсъствие на титулярите;

– Възлагат на служителите от от местната администрация правомощия и
задължения за извършване на действия и съдействия на местно ниво съобразно
компетентността си като представители на местната власт в мултидисциплинарните екипи;

– Следят за изпълнението на поставени задачи по реда на чл.7, ал.5 от Закона за
закрила на детето от мултидисциплинарните екипи на местните структури и оказват
методическа подкрепа на служителите, определени да действат в мултидисциплинарните
екипи от името на кметовете;

– Съобразно ежегодните доклади за работата на мултидисциплинарните екипи и
извършения анализ във връзка с него, залагат и обезпечават в общинските програми за
закрила на детето допълнителни дейности в подкрепа на Координационния механизъм;

– В срок от един месец от подписването на Споразумението за сътрудничество и
координиране на работата на териториалните структури на органите за закрила при случаи
на деца, жертви или в риск от насилие и при кризисна интервенция предоставят на
Регионалните дирекции за социално подпомагане всички координати за връзка (телефон,
включително мобилен, е-мейл, факс, адрес и др.) с определените служители от местната
администрация и техните заместници, а ако има промяна в личния състав на тези служители

– изпраща при настъпване на промяната, както и известните им координати на останалите
органите за закрила на местно ниво и доставчиците на социални услуги;
Доставчици на социални услуги за деца:

– Осигуряват съответните специалисти с цел оказване на психологическа и/или
социална подкрепа на детето, жертва на насилие;

– Предоставят своевременно съответната услуга на детето /вкл. и резидентен
тип, в случай на настаняване извън семейството като мярка за закрила/.

II. НОРМАТИВНА УРЕДБА.

Конвенция на ООН за правата на детето.
Стратегия на Съвета на Европа за правата на детето 2012 – 2015 година.
Харта за правата на човека.
Закон за народната просвета /ЗНП/
Правилник за прилагане на Закона за народната просвета /ППЗНП/
Закон за социалното подпомагане /ЗСП/
Правилник за прилагане на Закона за социалното подпомагане /ППЗСП/
Правилник за дейността на Детските педагогически стаи /ПДДПС/
Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните /ЗБППМН/
Наредба за здравословни и безопасни условия на обучение възпитание и труд
Закон за закрила на детето /ЗЗД/
Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗД/
Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/
План на Националната комисия за борба с трафика на хора /НКБТХ/
Национална програма за противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите му за 2012г.
Национална програма за противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите му за
2013г.
Харта за правата на детето
Етичен кодекс на работещите с деца
Национален механизъм за насочване и подпомагане на жертвите на трафик
Конвенцията на Съвета на Европа за действия срещу трафика на хора в България 2011
година

Типови длъжностни характеристики на работещите в системата на народната просвета
/съгласно Единен класификатор на професиите в България/.
Стратегията за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008-2015 г.
Както и всички останали нормативни актове, касаещи живота и здравето и правата и
интересите на децата.
Използвани понятия и работна терминология:
“Насилие” над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие,
пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна
вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се
осъществява в семейна, училищна и социална среда.
“Физическо насилие” е причиняване на телесна повреда, включително причиняване
на болка или страдание без разстройство на здравето.
“Психическо насилие” са всички действия, които могат да имат вредно въздействие
върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно
отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно
отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето,
което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда.
“Сексуално насилие” е използването на дете за сексуално задоволяване.
“Пренебрегване” е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето,
което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области:
здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност,
когато е в състояние да го направи.

“Дете в риск” е дете:
– чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито
родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа;
– което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго
нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;
– за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие;
– което страда от увреждания, както и от труднолечими заболявания, констатирани от
специалист;
– за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от
училище.”
Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване
на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие.”
Деца в криминогенен риск – лица до 18 годишна вързаст, които поради свои
индивидуални, личностни, поведенчески особености и характеристики на социалната им
микросреда са извършили или са в потенциална ситуация да извършват насилие, асоциални
прояви и престъпления, както и евентуално да развият криминална биография.
Деца във виктимогенен риск – лица до 18 годишна възраст, които поради свои
индивидуални, личностни, поведенчески особености и характеристики на социалната им
микросреда са станали жертви или са в потенциална ситуация да станат жертви на
престъпления, трафик, експлоатация или други форми на насилие.
,,Рисков фактор” е понятие , с което се обозначава обстоятелство или съвкупност от
обстоятелства, които повишават вероятността конкретно дете да развие отрицателно
отклонение в поведението си спрямо абстрактната вероятност такова отклонение да се
прояви при произволно дете от общността.
Криминогенен риск – съществува, когато отклонението се изразява в обществено
укорима проява.
Виктимогенен риск – съществува, когато рискът повишава вероятността детето да
претърпи вреди от конкретно престъпление“.
Деца в движение /“children on the move“/ – терминът „деца в движение“ трябва да
бъде разбиран като термин, включващ следните категории деца: деца мигранти (мигриращи
вътре в страната или през грницата; легално или нелегално; придружени или не); деца,
търсещи убежище или деца – бежанци; трафикирани деца /трафик за сексуални цели,
просия, джебчийство или други форми на експлоатация/; деца – временно настанени в
кризисни центрове, шелтъри или други институции; деца, премествани в страната или деца,
извън защитена среда.
Непридружени деца в движение /unaccompanied “children on the move”/ – като
термин термин съдържа три основни категории деца: 1. деца, които мигрират в търсене на
възможности, но без предишно одобрение да влязат в страната на дестинация; 2. деца, които
са експлоатирани в контекста на миграцията и частично чрез трафик; 3. деца, които бягат в
чужбина от опасна ситуация и търсят убежище.
Деца – мигранти – този термин включва – „деца, които мигрират от едно място на
друго, в рамките на страната или през границите на страната“.

III. ПРЕЗУМПЦИЯТА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО НА
ДЕТЕТО/УЧЕНИКА И ПРИОРИТЕТИ НА ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКАТА
РАБОТА.

1. От презумпцията за опазване на живота и здравето на детето, като фундамент от
върховните и безусловни права на децата, произтича и вменената отговорност на
всеки работещ с деца.
Конвенцията на ООН за правата на детето дава цялостната рамка за закрила,
предоставяне на услуги и участие на всички деца без дискриминация с оглед на тяхното
преживяване и пълноценно развитие. Въпреки, че Конвенцията на ООН за правата на детето
трябва да се чете изцяло, следните членове формират специфичната основа на закрилата на
детето: 1 (дефиниция за дете); 2 (недискриминация); 3.1 (най-добрият интерес на детето), 3.2
(задължения за грижа и закрила), 3.3(стандрати за грижа), 6 (преживяване и развитие), 12
(участие), 13 (свобода на изразяването ), 19 (закрила от насилие), 25 (периодичен преглед на
настаняването), 32, 33, 34, 36, 37(a) (закрила от икономическа експлоатация, употреба на
психо-активни вещества, сексуална злоупотреба и всички други форми на експлоатация;
измъчване, жестоко, нехуманно или деградиращо отношение или наказание), 39 (физическа
и психо-социална възстановяване и социална реинтеграция), които са подробно доразвити в
естественото си продължение в устоите на българското законодателство Закон за закрила на
детето – чл. 3 (принципи), чл.7, чл. 11 (право на закрила срещу насилие), чл. 11 а (закрила на
личността на детето), чл. 12(право на изразяване), чл. 15 (участие в процедури).
2. Фундаментален статут в междуинституционалното партниране се отрежда на
превенцията, недопускането и възможностите за минимизирането на случаи на деца чиито
родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски
права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа; дете или деца, които са
жертва на злоупотреба, на насилие, на експлоатация или на всякакво друго нехуманно или
унизително отношение или наказание, както в или извън семейството му; дете или деца, за
които съществуват опасност/и от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено,
интелектуално, социално развитие или друг вид развитие; дете или деца, които страдат от
увреждания, както и от труднолечими заболявания, констатирани от съответен специалист;
дете или деца, за които съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от
училище.
3. Като предпазно-защитен механизъм на работата при случаи на дете жертва на насилие
или дете в риск, както и в случаите на спешна намеса, при условията на вече съществуваща
криза ДГ№12”Ян Бибиян”, планира изготвянето и внедряване на примерни схеми за
отреагиране.
Приложение № 1 Схема за оповестяване.
4. Постигната е широка професионална и обща социална информираност за
възможностите и функционалните предимства на националната телефонна линия за деца в
риск на телефонен номер 11 61 11, както и за горещата телефонна линия за деца 080019100.
5. Екипът в ДГ №12 да се придържа към основните педагогически принципи в работата
си и да обезпечава превантивно процеса с реален комплекс от превантивни действие, за
недопускане на поведенчески прояви на агресия и насилие, а в случай на регистриран риск,
насилие или тормоз да прилагат готови, предварително изготвени, съгласувани и утвърдени
от директорите разписани процедури за диагностика, отработване и пренасочване на случая
по компетентност.
6. Взаимосвързаността и взаимообвързаността на Механизма за сътрудничество и
координиране на работа при случаи на деца, жертви или в риск от насилие и при кризисни
интервенции и Механизма за противодействие на училищния тормоз между децата и
учениците в училище, съгласно заповед на МОН № РД 09-611/18.05.2012г., както и с други
стратегически училищни документи и дейности /УКБППМН, планове и стратегии за
дейността, инструкции, процуедури, вътрешни правила, споразумения, правилници,
включително ПДУ и др./, трябва да бъде логически последователна, балансирана и
продължаваща политиките по гарантиране върховите права на децата.
7. Изготвяне на многофакторен анализ, след задълбочено опознаване на фактите и
обстоятелствата водещи до сигнала, като база за индивидуален план за работа:
– социално-икономическите фактори – нисък жизнен стандарт, безработицата,
бедността, социална изолация, лоши до мизерни битови условия, финансовата криза.
– фактори от семейната среда – криминогенността в семейството, конфликтността и
насилието в семейната среда; липсата на позитивни модели на поведение, ниското
образование и култура на родителите, проблемите в общуването между родители и деца;
безотговорността и безнаказаността на родителите, слабият или липсващ родителски
контрол и незаинтересоваността към проблемите на децата /родителска абдикация/,
емоционална отчужденост в семейството и пренебрегването на децата, педагогическата
занемареност и възпитателни грешки;
– фактори от приятелска среда – негативното влияние на тази среда при попадането на
децата в младежки групи и ситуации наситени или изобилстващи от криминогенен риск;
транзактиране /съзнателно и несъзнателно/ на насилнически модели на общуване в
неформалните групи; прилагане на лоши правила, неправилно заучени поведенчески
модели, оповаващи се на силовото решаване на конфликти и пораждащите ги ситуации;
употребата и злоупотреба на алкохол и наркотици, наложено от груповите норми;
– личностно-психологически фактори – неадекватното взаимодействие между
индивида и обществото, акцентуации на характера, проблеми в комуникативността;
социално-психични деформации, психологическа незрялост, ценностни и емоционални
дефицити; липса на значими интереси; недостатъчно развит самоконтрол; липса на умения
за преодоляване на конфликти; подражание на асоциални поведенчески модели; стремеж
към самоутвърждаване чрез агресия и девиантно поведение; незачитане и непознаване на
правните и морални норми и други;
– социокултурни фактори – деформацията на ценностите в обществото и негативните
социални ценностни модели; социалните модели, толериращи агресия; наличието на
насилие и порнография в медиите, интернет, компютърните игри и филмите; неразвитатата
система за интересни и полезни занимания на децата за осмисляне на свободното време и
пренасочване на детската енергия към социално одобряеми физически и интелектуални
занимания;
– социално-педагогически фактори – занижен социален контрол; необхващане,
отпадане и бягства от училище; проблеми свързани с реда и дисциплината в училище;
подценяване на възпитателната работа; снижаване авторитета на учителите и принизяване
ролята на училището като институция; неефективна система за гражданско образование;
неадекватни психологически и педагогически похвати в училище; агресивни прояви и
насилие сред учениците; недостиг на психолози в училище и недостатъчна психологична
помощ извън училище; ограничени възможности за извънкласна и извънучилищна дейност
и други;
– правно-нормативни и съдебни фактори – все още не достатъчно добре
функциониращото законодателство, свързано с правата и закрилата на децата, въпреки
периодичните промени в нормативните актове; потребността от уеднаквяване на съдебната
система със съвременните европейски изисквания.

IV. СУБООРДИНАЦИОННИ ПРАВИЛА ЗА РАБОТА ПРИ СЛУЧАИ НА ДЕЦА, ЖЕРТВИ ИЛИ В РИСК ОТ НАСИЛИЕ И ПРИ КРИЗИСНА ИНТЕРВЕНЦИЯ.
1. Регистриране сигнал за евентуален риск за дете от ДГ№12, от психолог, учител или
други лица пряко или непряко свързани с ДГ и уведомяване на директора на ДГ№12
писмено в рамките на до 1 час.
2. Незабавно уведомяване на Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално
подпомагане“, ДАЗЗД, РУО на МОН – Варна, Община Варна и патрньорски структури
за вида и характера на сигнала с ясна и точна формулировка и заявка за взаимно
сътрудничество, както и за предприетите по спешност действия – от директора или
психолога веднага и в писмен вид до 1 час.
3. Аналитичен доклад от директора на ДГ№12 до началника на РУО – Варна за
осигуряване на необходимата първична информираност, след набавяне на информация,
касаеща конкретния случай. Подготовка на препоръки, изготвени на базата на
законосъобразно и целесъобразно консолидирано мнение след обсъждане, включително
и в рамките на работна група сформирана за случая /налични специалисти – психолог,
медицинско лице, дежурен полицай, социален работник и др./. Осигуряване на
квалитетна и навременна професионална помощ в два аспекта – консулнтативна, а при
нужда и специализирана терапевтична помощ на нуждаещите се. Проверка на
обстоятелствата по сигуряване на екзистент-минимум, както и на защитена и сигурна
среда за дете или група нуждаещи се деца.
4. Бърза и качествена оценка на риска и ориентиравъчна оценка за необходимия за всяка
съответна ситуация ресурс – човешки и материален.
5. Вторичен доклад от директора на ДГ№12 до началника на РУО – Варна за създадените
координационни дейности, спешно предприетите мерки по сигнала и развитието му.
6. Супервизиране и проследяване на сигнала до окончателното му разрешаване.
7. Предаване на опита и разширяване обхвата на заинтересованите страни с оглед
минимизиране на последиците от възможост за попадане на дете в състояние на риск от
средата.

V. КООРДИНАЦИОННИ ПРАВИЛА И РАМКА ЗА МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНАТА ДИСЦИПЛИНА.
1. Регистриране на сигнала и уведомяване на директора на ДГ№12 – до 1 астрономичен
час.
2. Информиране от директора на ДГ№12 на социален работник /ДАЗЗД/ и началник на
Отдел „Закрила на детето“ към съответната РДСП, РУО –Варна, Община Варна.
Определяне на пряко ангажирано по дадения случай лице – отговорник за контакт и
обмен на информация. Изготвяне на експертна оценка за необходимостта от съответни
специалисти за включване в състава на екипа – основни и алтернативни участници.
3. Екипът на Отдел „Закрила на детето“, изпраща обобщен доклад до компетентните
институции /НС „Полиция“, Районна прокуратура, МОН, медицинско звено и/или
съответни медицински специалист/и, съответна община или нейна структура, социална
услуга или мярка нетърпящи отлагане, УКБППМН, МКБППМН, ОКБППМН, НПО,
доставчици на външни в общността услуги и др./, придружен от копие на получения и
регистриран сигнал. Оторизиряаният ръководител на екипа, насрочва конкретна дата и
час за организирането на работна среща, с фиксиран дневен ред.
4. Мултидисциплинарният екип за кризисна интервенция /екип за работа в условията на
криза/ включва в състава си: полицейски служител, дежурен прокурор, съдия, дежурен
лекар, специалисти социални работници посредничещи и осигуряващи социалната
услуга „кризисно настаняване“, дежурен представител /оторизирано лице/ от
съответната местна администрация, психолози и педагогически специалисти имащи
необходимия ценз и опит, както и друг вид специалисти по преценка на екипа. За
гарантирането в максимална степен правата и интересите на детето, решенията и
препоръките на екипа следва да се постигат с абсолютно мнозинство. Екипът разработва
индивидуален план за работата си за всеки отделен случай с фиксиране на точни срокове
и индивидуални отговорности на всеки от членовете.

VI. ИНДИКАТОРИ ЗА УСПЕВАЕМОСТ.
1. Липса на рецидиви и информация за ретардация и/или регрес в респондентите,
ползватели на индивидуална или групова междуинституционална услуга.

VII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ.
Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за
неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие. Всяко дете има
право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание,
физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на
неговите интереси. Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия,
проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни
материални доходи, както и срещу сексуално насилие. Всяко дете има право на права, равни
с тези на всички други деца.
Настоящият документ не претендира за изчерпателност и по своето съдържание той е
„отворен“ и е в готовност да бъде актуализиран, променян и допълван с оглед посрещането
на потребностите от регулаторни механизъм.

Утвърдил Директор на ДГ№12……………….
А. Испенджиян

Процедура за взаимодействие

ПРИ СЛУЧАИ НА ДЕЦА В РИСК И ЖЕРТВИ НА НАСИЛИЕ И ПРИ КРИЗИСНА ИНТЕРВЕНЦИЯ
1. Всеки служител на ДГ трябва да познава симптомите на насилие над дете и:
 при съмнение, да действа по утвърдената оповестителна схема;
 когато му станат известни действия или ситуации застрашаващи сигурността и правата на дете, да действа
според утвърдената оповестителна схема;
 когато друго лице му предостави информация за случаи на насилие, малтретиране или събития застрашаващи
сигурността и правата на дете, да действа според утвърдената оповестителна схема.
2. Отработване на действията при случаи на деца жертви или в риск от насилие и при кризисни ситуации свързани с деца:
А/ Служителят/учител, психолог, помощник-възпитател,
административен персонал, работник, родител/ уведомява
незабавно ДИРЕКТОРА на ДГ№12/или заместващото го лице/
за инцидент или риск за насилие, малтретиране, нарушаване
на правата на детето.
Б/ При подаване на сигнала, служителят предоставя
цялата информация ,с която разполага.
В/Директорът на ДГ№12 – уведомява ОДЗ или 2 РУ на
МВР или ДСП,РУО-Варна,Община Варна.

ЗАПОВЕД
№……../…………………
На основание чл. 259 ЗПУО
НАРЕЖДАМ
Педагогическият и непедагогическият персонал да се запознаят срещу подпис с:
 Стратегия на Съвета на Европа за правата на детето 2012/2015 година;
 Конвенция на ООН за правата на детето;
 Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата в ДГ№12”Ян Бибиян”-Варна;
 Закон за закрила на детето;
 Правилник за обучение на ДМУ
Препис от настоящата заповед да се доведе до знанието на всички учители и
помощник възпитатели за изпълнение, както и на Гл.счетоводител и ЗАС .
Директор:
А. Испенджиян………………..

ЗАПОВЕД
№ ………/от………………….
На основание чл. 259 ЗПУО
I. УТВЪРЖДАВАМ
Механизъм за противодействие на детския тормоз и план за работа на координационен съвет за противодействие на детския тормоз между децата.
II. Н А З Н А Ч А В А М
Координационен съвет, който да отговаря за планиране, проследяване и координиране на усилията за справяне с детския тормоз в състав:
Председател: Милена Стоянова – пед. съветник
Зам. Председател: Пенка Петкова – старши учител
Членове: Валентина Обретенова – старши учител
Росица Чакалова – старши учител
Мария Боева -учител
Настоящата заповед да се връчи на

Утвърдил:……….
Алис Испенджиян

ДНЕВНИК
на ДГ№12 „ЯН БИБИЯН” -ВАРНА
за регистриране на случаи на тормоз върху деца или други събития, касаещи живота и здравето на децата 2016/2017 учебна година
Дата
Кратко описание на ситуация
Участници
Група на
детето
Предприети мерки
Подпис

УТВЪРЖДАВАМ:
Алис Испенджиян

МЕХАНИЗЪМ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ДЕТСКИЯ ТОРМОЗ И ПЛАН ЗА РАБОТА НА КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ДЕТСКИЯ ТОРМОЗ МЕЖДУ ДЕЦАТА И/ ИЛИ ВЪРХУ ТЯХ И ПРИ КРИЗИСНА ИНТЕРВЕНЦИЯ

Разработен, съгласно заповед № РД 09-611/18.05.2012 за въвеждането на “Механизъм за
противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище” от просветния
министър Сергей Игнатов и във връзка със Заповед на директора на ДГ №12 :№ …./………………. г.
СЪСТАВ НА СЪВЕТА:
Председател: Милена Стоянова – пед. съветник
Зам. председател: Пенка Петкова – старши учител
Членове: Валентина Обретенова – старши учител
Росица Чакалова – старши учител
Мария Боева -учител

СЪЩНОСТ НА ПОНЯТИЕТО
Тормозът е форма на насилие, която се определя като сбор от съзнателни негативни постъпки,
които са дълготрайни, насочени към един и същ ученик от страна на един ученик или група.
Това е:

 Злонамерена проява, която има за цел да нарани или унижи дете;
 Извършва се от позицията на силата;
 Повтаря се многократно във времето
Проявите на тормоз най-общо могат да бъдат разделени на следните основни групи:
 Физически тормоз – блъскане, щипане, разрушаване, удряне, нанасяне на болка, спъване,
затваряне в някое помещение;
 Вербален тормоз – подмятания, подигравки, унижение, заплахи, обиди;
 Психичен тормоз – подмятане, подиграване, закачане, омаловажаване, заплахи, изнудване,
повреждане на имущество, кражба и хвърляне на вещи, заплашителни погледи,
неприятелско следене;
 Социален тормоз – избягване, игнориране, изключване от дейността, одумване и
разпространение на злобни слухове, натиск върху другите да не влизат в приятелски
отношения с децата, обект на тормоз, изолиране
Тормозът може да бъде реален или виртуален.

Основните признаци:
– обидни, заплашителни и подигравателни текстови съобщения по мобилен телефон,
електронна поща, Skype или Facebook;
– разпространяване на материали, които уронват достойнството на детето или го унижават;
– снимането на детето с мобилен телефон и свободното разпространяване на снимки или
видео в интернет или други канали без негово съгласие, на слухове, клюки и заплахи в социалните
мрежи, крадене на самоличност и др.
Според чл. 7 ал. 1 и ал. 2 от Закона за закрила на детето всяко дете има право на
закрила от насилие и всеки, на когото стане известно за дете, преживяло насилие, е длъжен
да сигнализира органите по закрила.

ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА МЕХАНИЗМА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТОРМОЗА

І. Предмет
Проучване и подпомагане психичното развитие децата в системата на предучилищното
образование, чрез превантивни мерки и сътрудничество по прилагането на механизъм за
противодействие на тормоза между децата в ДГ.
Единният механизъм за противодействие на тормоза е разработен от Министерството на
образованието, младежта и науката с участието на МТСП, АСП, ДАЗД, МВР, ЦКБППМН и
неправителствените организации – НМД, фондация „Стъпки за невидимите деца в Българи,”
фондация „Асоциация Анимус”, Дружеството на психолозите в България и УНИЦЕФ.
1. Във всяка ДГ се създава координационен съвет с ясни функции и делегирани отговорности, който
да отговаря за планиране, проследяване и координиране на усилията за справяне с тормоза.
Съветът да се ръководи задължително от психолог или педагогически съветник, учители, ученици и
родители.
2. Превенцията на тормоза включва комплекс от мерки, които най-общо имат за цел ограничаване
и/или елиминиране на предпоставките и рисковите фактори, допринасящи за насилието.
3. Комплексът от превантивни мерки трябва да включва всички възможни аспекти и форми на
тормоза, ясно да фокусира вниманието върху участието на всички групи и да се планира на три нива
– детска група/семейство, детска градина, общност.
4. За да се изгради защитната мрежа е необходимо да се поставят ясни граници, изграждане на
ценности, правила и процедури, които не допускат прояви на насилие и тормоз във
взаимоотношенията в училище.
5. По-голямата част от ситуациите на тормоз могат да бъдат овладени от учителите, а някои от
самите деца. Всяка намеса изисква внимателна преценка на ситуацията и нейната тежест.
6. Важно е да не бъдат омаловажавани и първите прояви на влошаване на отношенията между
децата и поведение, което е неприемливо. Необходимо е още при най-малките сигнали и съмнения
за тормоз да се предприемат стъпки, за да се предотврати ескалация на насилието и да се изпрати
ясно послание, че такова поведение няма да бъде толерирано. Вниманието трябва да бъде
насочено както към проявите на физически тормоз, така и към неговите социални и психологически
форми.

ІІ. Цели
 Да се обмислят стратегии за ангажиране на учителския екип в дейности,
които ще ги подкрепят за създаване на общо разбиране за тормоза и насилието.
 Да се усвоят уменията, необходими при изготвянето на училищен план за действие.
 Разработване и прилагане на цялостен подход, полагане на
координирани и последователни усилия за предотвратяване на тормоза и създаване на по-сигурна
детска среда.

ІІІ. Задачи:
1. Разработване и прилагане на превантивни дейности за предотвратяване на тормоза в ДГ.
2. Разработване на защитна мрежа за интервенция при случаи на тормоз в ДГ/семейството
3. Запознаване педагогическият съвет, родителите със заповед №РД 09-611/18.05.2012 за
въвеждането на “Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и
учениците в училище” от просветния министър Сергей Игнатов.

ІV. Дефиниране на елементите на защитната мрежа.
Под защитна мрежа разбираме превенция на насилническо поведение, когато всеки поема
своята част от общата отговорност; поставянето на ясни граници и изграждането на ценности,
правила и процедури, които да не допускат тормоз. Изграждането на защитна мрежа предвижда
дейности на няколко нива:
а/ на ниво група – постигане на разбиране от децата какво точно е тормоз, до какво води това
поведение и как се чувстват различните „участници”.
В специално регламентирани ситуации, се обсъждат и дискутират взаимоотношенията:
Дискутиране на конкретни казуси на тормоз в детската група в коридора, на улицата,по
Интернет, у дома и др., договаряне какво ще се прави, ако се нарушат правилата и дискутиране и
приемане на новите понятия „дисциплиниране” и „възстановяване на щета”.
● учител – деца→ важно е учителите да се отнасят с уважение към децата / да се обръщат към тях по
име, да ги изслушват търпеливо, да не ги обиждат/.
Заради отношението на учителя може да бъде саботиран часа или учениците да внимават,
макар и да нямат особен интерес към предмета. Симптомите на психическия тормоз в отношението
на възрастните към децата /родители, учители/ се проявяват като безразличие и равнодушие,
враждебност, злоупотреба с власт над тях, дистанциране от тях и неразбиране, свръхконтрол.
б/ на ниво детска градина – избор на Комисия по превенция на тормоза, която включва, психолога,
пом.директор и учители, следи за прилагането на политиката, огласяването й в медиите, инициира
дискусии в училище.
в/ дейности с родители – отношенията родители – учители комуникацията е насочена към
взаимна оценка на работата, с временни елементи на сътрудничество. На родителските срещи да се
обсъждат казуси, свързани с тормоза, да се научат родителите как да регистрират-без поведение на
тормоз и насилие, как да комуникират с децата си без скрита агресия.
г) Дейности на ниво общност – комисията за превенция на деца жертви на насилие или в риск от
насилие и тормоз и при кризисна интервенция, съгласувано с директора на ДГ осигурява реални
партньорства с външни за детската градина организации, служби и специалисти:
 Дирекция “Социално подпомагане” – Отдел „Закрила на детето”
 Общинска комисия за БППМН ;
 МВР – Детска педагогическа стая .;
 „Център за превенция на насилието и престъпността“;
 „Асоциация Деметра“ ;
 други.

V. Дейности по разработване и прилагане на превантивни дейности за предотвратяване на
тормоза в ДГ/семейство:

 Сформиране на координационен съвет и запознаване на педагогическия съвет, помощния
персонал и родителите с превантивните мерки.
Срок: 30.10. 16. г.
Отг: психолог, учители по групи

 Провеждане на изследване под формата на анонимен въпросник, който психолога
попълва/след задаване въпроси на детето, за което се смята че е осъществен тормоз/ , като
спазва предварителна инструкция в която са описват специфичните характеристики на
тормоза.
Срок: при необходимост
Отг.: М.Стоянова

 Анализ на проявите на детски тормоз и наличните правила и решения за справяне с него –
форми, рeзултати, последствия, налични и липсващи правила.
Срок: ноември
Отг. М.Стоянова

 Запознаване на децата /ПГ/ със същността на тормоза, проявите и участниците в процеса.
Срок: декември
Отг.: Психолог, учители по групи

 Повишаване на квалификацията на персонала за справяне в ситуации на тормоз.
Срок: януари
Отг.: Психолога

 Приемане на правила и процедури за работа с:
1.1 Дете, жертва на тормоз;
1.2 Дете, упражнило тормоз;
1.3 Деца, които помагат и подкрепят тормоза;
1.4 Децата-наблюдатели.
Срок: февруари
Отг.: Членове на комисията

 Запознаване на учители, с процедурите за реагиране в ситуации на тормоз.
Срок: март
Отг.: Членове на комисията;

 Запознаване на децата с аспектите на насилието и начините за справяне с него.
Срок: април
Отг.: учителите по групи

 Провеждне на индивидуални консултации с деца понасящи или извършители на тормоз.
Срок: октомври– юни.
Отг:М.Стоянова

VI. Процедури при установен тормоз между деца.
Реакции спрямо дете, упражнил тормоз.
 Когато става въпрос за първа проява, която не е тежка по отношение на нанесената
вреда, може да се приложи „подходът за възстановяване на щетата“. Той се прилага от
учителят на групата или психолога.
 Учителят със спокоен и умерен тон, както и с държанието си, показва ясно, че проблемът е
в начина на поведение, а не в личността на самото дете, и че хората правят грешки, които
следва да бъдат поправени, без да се налагат наказания;
 Ключов момент във възстановяването на щетата е, че учителят разговаря с детето, и му се
дава право само да избира и решава как ще поправи грешката си. С това негово решение
трябва да се съгласи и потърпевшото от тормоза дете ;
 Учителят на групата изслушва детето, упражнило тормоза в отсъствието на потърпевшия
 След изясняване на ситуацията и постигане на договорка, учителят за определен период от
време проследява поведението на децата и дава обратна връзка на психолога;
 Учителят на групата може да потърси съдействие и от другите учители и от психолога,
който също може да подпомогне работата като наблюдава детето във взаимоотношенията
му с другите деца и даде насоки за действията и мерките, които учителят да предприема
при необходимост.

 При повтаряне на едни и същи нарушения на правилата се прилага подходът за
възстановяване на щетата, уведомяване на комисията за превенция на деца жертви
на насилие или в риск от насилие и тормоз и при кризисна интервенция , като се съставя
протокол за тормоз.
 Класният ръководител уведомява родителите за случилото се, както и за предприетите от
ДГ действия за разрешаване на ситуацията;
 Разговорът се провежда в партньорски взаимоотношения, като се предоставя отворено
пространство за споделяне на техните опасения и гледни точки;
 Родителите трябва да бъдат запознати, че критиките, обидите и неглижирането на другото
дете от тяхна страна само ще задълбочат конфликта;
 От разговора могат да бъдат изведени конкретни договорки кой какво може да
предприеме и какво се очаква като резултат;
 Учителят насочва родителите за консултация с психолога
При много сериозно ниво на тормоз – злоупотреба със сила, както и
при екстремни ситуации, в които съществува опасност за живота и
здравето, телесния интегритет, както на детето-жертва, така и на
детето-извършител се уведомява Дирекция социално подпомагане –
Отдел за защита на детето, Държавната агенция за закрила на детето
или МВР.
 Учителят или служителят, станал свидетел на подобен тормоз, ако не може да се справи
сам е длъжен да потърси помощ от други лица и психолога. След прекратяване на
физическия контакт между лицата, свидетелят на тормоза уведомява директора и
регистрира ситуацията на насилие като попълва заявка за извършване на консултативна и
превантивна дейност в ситуация на насилие до Председателя на Комисия за превенция на
деца жертви на насилие или в риск от насилие и тормоз и при кризисна интервенция;
 Директорът свиква Комисия за превенция на деца жертви на насилие или в риск от насилие
и тормоз и при кризисна интервенция и уведомява отдела за „Закрила на детето” по
местоживеене, местната комисия за БППМН, РИО и полицията;
 Училищната комисия за превенция на деца жертви на насилие или в риск от насилие и
тормоз и при кризисна интервенция обсъжда ситуацията на свое работно заседание и
съставя протокол за тормоз, уведомява и родителите на детето като ги насочва към местната
комисия за БППМН, ОЗД и общината по силата на координационния механизъм.

Реакции спрямо детето, който е обект на тормоз
Работата с деца, които са обект на тормоз, трябва да бъде насочена към формиране у тях на
умения за справяне с подобно поведение.
 Учителят и психологът говорят с детето, по възможност още същия ден (или веднага след
като е разбрал за случая, ако се касае за ситуация, за която е научил случайно) и да разбере
какво точно се е случило;
 Необходимо е да се подчертае поверителността на разговора, като се спомене кои ще
бъдат уведомени за случилото се;
 Учителят наблюдава детето в следващите дни, за да се увери как се чувства и при
необходимост отново разговаря с него.
Реакции спрямо наблюдателите
 Учителят на групата изтъква тези, които са се намесили в защита правилата за поведение в
групата и детската градина. От останалите очаква да направят същото, ако се случи в
бъдещето;
 Учителят на групата насърчава децата за грижа спрямо другите , станали обект на тормоз.

IV. СИСТЕМА ЗА НАСОЧВАНЕ КЪМ ДРУГИ СЛУЖБИ
1. Регистриране на ситуации на тормоз.
 Създава се единен регистър за описване на ситуации на тормоз;
 Всяка ситуация на тормоз се описва в заявка до председателя на комисията за
превенция на деца жертви на насилие или в риск от насилие и тормоз и при
кризисна интервенция от учители/служителя, който я е наблюдавал с цел
проследяване развитието на случая във времето и планиране на подходяща
интервенция;
 Заявката съдържа кратко описание на всяка ситуация, кога се е случила, кои са
участниците и какви мерки са били предприети;
 Регистърът се съхранява при психолога.
 Психологът следи вписаните в регистъра случаи и предприема необходимите
мерки за взаимодействие с учителите, родителите.
2. Насочване към други служби.
В случаите, при които поведението на детето се отличава с изразени агресивни прояви,
снижен контрол върху гнева, склонност да разрешава конфликтни ситуации с насилие е необходимо
да бъде потърсено съдействие от страна на отдел „Закрила на детето” по местоживеене.

Като първа стъпка се уведомява директора на ДГ, който е задължен да уведоми съответния
отдел „Закрила на детето” по местоживеене и отдела за „Закрила на детето”, на чиято територия е
детската градина, местните комисии за БППМН, всички останали участници в мултидисциплинарния
екип по силата на координационния механизъм.
В тази връзка е необходимо да бъде потърсено съдействие от страна на социалните
работници от отделите „Закрила на детето” към Дирекциите „Социално подпомагане”. Социалният
работник е професионалистът, който може да проучи ситуацията, в която се намира детето,
условията, при които живее, родителският капацитет и при необходимост да предприеме мерки,
които да подпомогнат детето и семейството като цяло.

Съставил: Комисия за превенция на деца жертви на насилие или в
риск от насилие и тормоз и при кризисна интервенция

Все още няма коментари

Остави коментар

изчисти полетата